ВЪВЕДЕНИЕ - РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА В КОНТЕКСТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1. СРАВНИТЕЛЕН      АНАЛИЗ      НА      СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

1.1 НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ

1.2 ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ НА ОБЩИНИТЕ

1.2.1 Растеж и равнище на развитие

1.2.2 Секторна структура

1.2.3 Заетост

1.2.4 Производителност на труда

1.3 СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

1.3.1 Безработица

1.3.2 Доходи

1.3.3 Здравни услуги

1.4         ФАКТОРИ,         ОПРЕДЕЛЯЩИ        РАСТЕЖА,        ЗАЕТОСТТА        И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА

1.4.1 Човешки ресурси

1.4.2 Изследвания, технологии, иновации

1.4.3 Предприемачество

1.4.4 Развитие на услугите, подкрепящи бизнеса

1.4.5 Инвестиции

1.4.6 Транспортна инфраструктура и транспортен достъп

1.5 ОКОЛНА СРЕДА

1.5.1 Качество на атмосферния въздух /КАВ/

1.5.2 Райони с нарушени екологични качества на водите

1.5.3 Качество на почвите

1.5.4 Отпадъци

1.5.5 Биологично разнообразие

1.6 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

1.6.1 Развитие на селищната мрежа и териториално-урбанистичната структура

1.6.2  Вътрешно регионални не равновесия и съвместни дейности със съседни общини

1.6.3 Район за целенасочено въздействие

1.6.4 Трансгранично сътрудничество

1.6.5 Оценка на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове и фонд "Сближаване" на ЕС на общинско равнище

1.7 ОСНОВНИ ИЗВОДИ

1.8 SWОТ АНАЛИЗ

2. КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ОБЩИНСКАТА ТЕРИТОРИЯ

2.1 Развитие на населените места и териториално-урбанистичната структура в дългосрочен план.

3  ВИЗИЯ, ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ

3.1 Визия на общинската стратегия за развитие

3.2 Стратегически цели

3.3 Приоритети за общинско развитие

4 ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ /ОПР/

4.1  Организация на изпълнението на ОПР

4.2   Икономически   и   финансови   механизми  за  подпомагане  на  общинското развитие

5 МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОПР

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Индикативна таблица

2. Таблици

УВОД

РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА

В КОНТЕКСТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Общинският план за развитие за периода 2007 - 2013 година е вторият по своето съдържание документ, разработван в условията на колебливо изпълнение на Стратегията за икономическо развитие 2000 - 2006 година, приета през 2000 година. За първи път след 1989 г. в Общината се осъществява дългосрочна разработка на базата на национални, регионални и областни стратегии и планове, обвързани с договореностите на страната с Европейския съюз. Произтичащите от това действия на местната власт са пряко свързани с поетите от държавата, регионалното и областното ръководство задължения по прилагането на европейската политика в областта на дългосрочното планиране  чрез утвърждаването на ясно измерими и осъществими визии, приоритети, цели и мерки за тяхното изпълнение. Съществен елемент е сравнителният подход по хоризонтала и вертикала /държава, регион, област/ и тясната обвързаност със съседните общини /съвместни проекти, гарантиращи планомерност в развитието на инфраструктурата и динамиката на заетостта/.

Община Гулянци е разположена в северната централна част на Дунавската хълмиста равнина , на площ от 459 кв.км.На изток граничи с Община Никопол, на юг с Община Плевен, на запад с Община Долна Митрополия и на север с р.Дунав. През територията на Общината протичат в долните си течения реките Вит и Искър.

Площта на Общината е 10.92 % от площта на Област Плевен, а земеделската територия е почти 11% от тази на областта.

Климатът е умерено континентален със студена зима и горещо лято.

Релефа е предимно равнинен с надморска височина 30-60 м. Преобладават черноземно - карбонатни почви на по-голяма част от територията - т.н. "Карабоазка низина". В района няма разработени полезни изкопаеми, освен няколко кариери за инертни материали по поречието на реките. През 80-те години на XX век при геоложки проучвания са открити нефтени залежи в с. Гиген и минерална вода в с. Брест, които на настоящия етап не се експлоатират. В с. Крета има запаси от варовик, които имат ограничено стопанско значение.

Населението е около 16 хил. човека, предимно българско и малко ромско население в по-големите селища.

Общината се състои от един град Гулянци и 11 бр.села.

         Базирайки се на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 година, настоящият план има за задача:

- да насочи усилията на общинските ръководства и населението в приоритетните за страната, региона и областта политики за развитие;

- да осъществи реална координация по хоризонтала и вертикала, планирайки в дългосрочен план дейности, финансови потоци и проекти, имащи важно значение за осъществяването на националната политика за регионално и местно развитие;

- да развие достатъчен административен и обществен капацитет за привличане на необходимите за осъществяването на плана средства, както от бюджета на страната, така и от фондовете на ЕС;

- да включи в осъществяването на планираните мероприятия всички, от които зависи изпълнението на поставените задачи, осигурявайки в достатъчна степен участието на обществото и неговите структури.

•1.     СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА

СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

Определяйки състоянието на общинската икономика като неустойчиво в рамките на незавършилия преход на отраслово преструктуриране, анализът показва, че основните фактори, които влияят върху процесите, са няколко:

         - изоставащо селско стопанство;

         - неразвита в достатъчна степен промишленост, преработваща земеделска продукция;

         - неконтролируем демографски срив;

         - лишена от държавна поддръжка бизнес среда;

         - неизползване на природните ресурси;

         - неконкурентна продукция;

         - лоша инфраструктура;

         - лишени от идеи местни администрации, в т. ч. областна и регионална.

Моментното икономическо и социално всекидневие в общината налага прилагането на метода на еквивалентността. Въпреки общият икономически спад, характерен за областта, наличните природни дадености, местоположението на общината и особено присъствието в местния ландшафт на р. Дунав дават основание планът да се разработи чрез подчертаване на силните страни на местната общност, характеризираща се с изявен стремеж за преодоляване на моментното състояние и пълното използване възможностите на общината за постигане на стабилен икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване доходите на населението.

В разработката на плана като основен участник се представя общинската администрация под ръководството на кмета г-н Виолин Иванов, Сдружение "Регионална Агенция за Европейска Интеграция" - гр. Долна Митрополия, представлявано от Ангел Христов, директорите на общински дирекции "ТСУ", "Евроинтеграция". В разработката на отделните направления са привличани специалисти от държавни и общински служби, работещи на територията на общината и пряко заинтересовани от осъществяването на добре разработен, финансово обезпечен и реален план за изпълнение, чиито визии, приоритети, цели и средства отговарят и на стремежите на местното население да се осигурят условия за постигане на високо качество на живота и естествено породеното от това желание да се живее в общината.

Социално-икономическата ситуация в Общината е в пряка и косвена връзка със ситуацията в страната и в съседните общини - не конкурентноспособно производство, инфраструктура, неотговаряща на изискванията на бизнеса за динамичност и оперативност, ограничени човешки ресурси и неразвит пазар на труда. Анализът показва силните и слабите страни на реалната икономика. Силните страни визират характерните за страната, но не и за отделните общини фактори като стабилната макроикономическа среда, доминиращ частен сектор, добри условия за развитие на туризма, относително ниски разходи за труд, модерни регулации на бизнеса и на финансовия пазар. Слабите страни са свързани с ниската производителност на труда, слабо развития сектор на малките и среди предприятия, ниското качество на базисната инфраструктура, малкият обем на чуждестранните инвестиции, високата енергоемкост и остарялата производствена база. Съседните общини Плевен, Долна Митрополия и Никопол имат не само различна база за сравнение, но и различни възможности. Силните страни на икономиката на Плевен /по-голяма активност в инвестиционната сфера, разнообразна структура на производството, по-ниска безработица, по-високи доходи на населението/, контрастират на фона на икономиките в Долна Митрополия и Гулянци, които, поради географското си положение, в голяма степен попадат в информационно и инвестиционно затъмнение в резултат на законови или бюрократични ограничения, лишени от инициативност общински съвети, ниски норми на спестяване и  значителната с ръста си  безработица. Граничният район, предполагащ по-голяма икономическа активност, не се използва като допълнителен фактор за активно развитие на динамични бизнес връзки, регионалното бизнес сътрудничество е лишено от съдържание,  отрицателните демографски тенденции утежняват ситуацията поради рязкото намаляване на високо квалифицираните специалисти. Липсата на ясна визия в областта на икономиката рефлектира върху образованието. Кадрите, които се подготвят, нямат пряка връзка с реалните нужди на икономиката и социалното дело. Общественият интерес към бъдещето е занижен, информационната пропаст между ЕС и местните интереси продължава да затормозява развитието. Негативен оттенък имат връзките по хоризонтала и вертикала, особено що се отнася до връзките с плановия район и областното ръководство, чиято тромавост оказва забавящо действие в редица сектори.

Преодоляване на моментната ситуация може да се постигне чрез балансиран дългосрочен процес на обновление на икономиката и детрониране на опасните тенденции, наблюдавани в сферите на националното планиране /дисбаланс между желанията и възможностите на регионите/, нарушената взаимовръзка /диалог/ между плановите райони и общините, между областта и общините, между съседните общини. Пътят на успешното планиране минава през уеднаквяване и творческа разработка на визията, приоритетите за развитие и мерките за тяхното осъществяване

1.1. НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ

Общият спад на населението, който се наблюдава в страната, е характерен и за Община Гулянци. Основните причини са отрицателният естествен прираст и миграцията. Гъстотата на населението за страната през 2003 г. Е 70,3 човека на кв. км, за Централен северен район гъстотата на населението на кв. км е 63,6; за община Гулянци за същия период е 34,4 човека на кв. км. През 1990 г. в община Гулянци са живели 19 589 жители, през 2003 г. те вече са 15 775. /Приложение №1/. Естественият принос за същия период е отрицателен - средно 15,5 % за общината, като най-висок е през 2002 г. - /-18,9 %/. Намалява и населението в трудоспособна възраст, както и раждаемостта. Средно годишно в общината се раждат около 100 деца, а починалите - около 406 души. Продължават миграционните процеси, като техният интензитет е по-голям в малките селищата. Положително явление е вътрешната миграция, базираща се предимно на преселници. За същият период броят на изселените и заселените и почти еднакъв - средно годишна динамика заселени - 269, изселени - 257. Около 1250 човека са напуснали страната и работят в чужбина. 1/3 от общото население са жени във фертилна възраст, като броят на жените е по-голям от броя на мъжете в общината. Неблагоприятна е и възрастовата структура на населението. Трудоспособното население в общината е 7081 човека през 2003 г., под трудоспособна възраст са 1923 лица, нетрудоспособното население в пенсионна възраст е 7427 лица.

 Общият извод е, че тенденцията за страната за рязко увеличаване на населението над 65 г. и намаляване на децата под 15 г. е факт, който тревожи. В този аспект е необходимо да подчертаем, че нарастването на броя на възрастното население над 65 г. увеличава икономическото натоварване на лицата от 15 до 65 годишна възраст.

         Естественото и механично движение на жителите на общината показва, че демографските проблеми се задълбочават. Към 31 .12. 2003 г. населението на община Гулянци е 15 775 души, от които мъже - 7 770 и жени - 8 005. Живородените деца са 88, а починалите жители на общината - 374. Общият естествен и механичен прираст е отрицателен - минус 358 души. Заселените лица са общо 247, а изселените - 285. Към 01.03.2001 г. в Община Гулянци българската етническа група се състои от 16076 човека, турската 457, ромската - 88, други 31, не са се самоопределили - 53 и не показано - 47.

ИЗВОДИ:

• - тенденцията, характеризираща демографските процеси в страната, региона и областта - увеличаване броя на не трудоспособното население, - е основен фактор, който влияе и върху социално-икономическото развитие на общината;
• - влошената характеристика на демографското състояние в Централен северен район оказва влияние и върху състоянието на общината.
• - съществуват реални възможности в края на периода много от селищата да се обезлюдят до степен, непозволяваща развитието на икономически дейности.

1.2. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

1.2.1. Растеж и равнище на развитие

През последните години /1997-2003/ брутният вътрешен продукт, произведен в централен северен район показва непрекъснато увеличаване. Опериращата ефективност обаче /спрямо нетните приходи от  продажби/ в Община Гулянци показва минусови стойности. /2003 г./ Основната причина за това е рязкото намаляване на индустриалното производство, разпокъсаността на селското стопанство, липсата на пазари за селско стопанска продукция, незначителното участие на туризма като важен подотрасъл.

Несъмнено се налага изводът, че общината има нужда от създаване на малки и средни предприятия, преработващи земеделска продукция в този аспект от изключително значение е планирането на базата на селскостопанското производство на нови, съвременни, високотехнологични малки предприятия, дислоцирани в близост до река Дунав и действащи пристанища с цел осигуряването на ефективна външно търговска дейност.

Разглеждайки секторната структура на общинската икономика, следва да се отбележи временната диспропорция, предизвикана от продължителните хаотични отношения между производството и пазара, обществения и частния интерес, липсата на добре обоснована и адекватна на съвременните пазарни условия и политика в областта на дългосрочното планиране.

1.2.2. Секторна структура

ИНДУСТРИЯТА е развита предимно в хранително-вкусовата, консервната, маслодобивната, мелничарската и обувната промишленост. Получаваната продукция значително е намалена, както поради липсата на пазари, така и в резултат на повишените изисквания за качество и конкурентно способност. През 2003 г. преработващата индустрия в общината е произвела продукция за 1 659 000 лв.

         Услугите заемат централно място в местната индустрия, но и те са плод на хаотичното развитие, предизвикано от стремежа на хората да осигурят препитание за себе си и своите семейства. Много от тях ще престанат да съществуват след 2007 г. поради неспазване на изискванията в поетите в 31-та преговорни глави задължения.

ИЗВОДИ:

Хаотичното развитие на местната индустрия не позволява пряко обвързване с другите отрасли. Опасността от задълбочаване на проблемите идва и от забавянето на процесите по адаптирането на преработвателната промишленост към изискванията на ЕС, които, след 2005 г. са задължителни за хранително-вкусовата промишленост, а до края на 2005 г. и за производителите на хляб и хлебни изделия. Не се използват редица възможности като търсене на чуждестранни партньори, обединяване по интереси /клъстери/ и други, които биха подпомогнали развитието на местната индустрия.

СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО в Централен северен район е произвело 21,2% от брутната добавена стойност в страната. За общината обемът на селскостопанската продукция /2002 г./, /вкл. горско стопанство и рибовъдство/ се равнява на 343 000 лева /2.4 %/ от производството в област Плевен/. Главните причини за ниската добавена стойност са изключителната разпокъсаност на земеделските стопанства, липсата на реални пазари, неефективността на селскостопанския труд и несъобразяване с агротехническите условия. Независимо от предоставените от ЕС възможности чрез различни програми за развитието на земеделието, в общината не е забелязан напредък. Използването на обработваемата земя е хаотично, без перспектива. Въпреки появата на едри арендатори и на нови машини за обработка на земята и прибирането на реколтата, промяна не е настъпила. Не са създадени организациите на производителите като една от основните форми за осъществяване на земеделска дейност в рамките на ЕС. Не са възприети нормите за производство на селскостопанска продукция, особено в подотрасъла животновъдство, където изискванията за производство и предлагане на продукцията са изключително високи и непреодолими за дребните земеделски производители. Не се осъществяват редица мерки, свързани с условията за отглеждане на животни и предлагане на животинска продукция на пазара. 

ИЗВОДИ:

Изправено пред редица проблеми, предизвикани от разпокъсаността на земята, недостатъчните инвестиции и интегриране с хранително-вкусовата промишленост, развитието на селското стопанство в общината следва да се съобрази и с високите изисквания на ЕС. Въпросът е от изключително значение поради неподготвеността на отрасъла за покриване на новите критерии и опасността от още по-голямо "свиване" на земеделското производство, особено що се отнася до животновъдството и трайните насаждения. Необходимо е да се подкрепят усилията за изграждане на организациите на земеделските производители, които ще играят важна роля като посредници между Разплащателната агенция и отделните производители.   

Хидромелиорация

След изграждането на дигата край р. Дунав започва изграждането на напоителните и отводнителни съоръжения на територията на общината. Понастоящем състоянието на напоителната система е следното:

НАПОЯВАНЕ               ИЗГРАДЕНИ ПЛОЩИ                   ГОДНИ ПЛОЩИ

• - поливни площи 112980 дка 40911 дка
• - помпени станции 7 бр. 6 бр.
• - напоителни канали 76 км 36 км

От изнесеното е видно, че 72 000 дка от изградените поливни площи и 40 км от каналната мрежа са негодни за ползване по ред причини и ако искаме да развиваме интензивно и екологично земеделие голяма част от негодните съоръжения ще трябва да се възстановят в близко бъдеще.

На територията на общината се отводняват 121 925 дка с помощта на 8 отводнителни помпени станции и прилежащите към тях канали. Поддържат се в изправност 36 км дунавски диги и 27 км корекции на реките Вит и Искър. Това, което предстои като задача през следващите години е капитален ремонт на 2 бр. отводнителни помпени станции, почистване на растителност и наноси на 270 км отводнителни канали, насипване на диги по проектни параметри - обема на работата по тях тепърва ще се уточнява. Тъй като цитираните мероприятия са финансирани със собствени средства на "Напоителни системи" ЕАД - Дунав, капиталовите разходи не са уточнени, и ще се включат при актуализацията на програмата. Считаме за целесъобразно оводняването на старите корита на р. Вит, което освен екологичен ще има и стопански ефект за напояване на земеделски земи, рибовъдство и спортен риболов.                                                                                                                                                                                                                                        

ТУРИЗМЪТ е третото по важност направление, което може и трябва да окаже положително влияние върху развитието на общината. В настоящият момент то е и най-неразвитото в икономически аспект въпреки редица положителни дадености - исторически и културни обекти от национално и регионално значение, както и възможности за бърз достъп до тях. Въпреки че Северен централен район не е от атрактивните в областта на туризма, през 2003 г. той реализира 9,25 % от средствата за подслон. Настоящата ситуация подсказва различни варианти за използването на този сектор за развитието на общината. Най-важният от тях е свързан с проекти, които следва да се осъществят от няколко съседни общини. Обединяването на ресурсите в туризма е единствената възможност за бърза и ефективна намеса по посока на неговото качествено и количествено развитие, като централно място заема археологическия резерват "Улпия Ескус" и реализацията на проект "Архитектурен център с музей - "Улпия Ескус"

ИЗВОДИ:

Туризмът е важен сектор, който не се развива динамично поради липсата на материална база, комуникации и човешки ресурси, както и в резултат на хаотичното развитие , не подчиняващо се на общовалидни условия. Частният сектор все още няма необходимия опит и финансови възможности, за да осъществи кардинални промени, а местната власт не може да повлияе, ако не създаде необходимата планова база, финансови и човешки ресурси. Необходимостта от обединяване усилията на няколко съседни общини е належаща.

• 1.2.3. Заетост /по трудов договор/

                                      2000           2001           2002           2003

Област Плевен              67 181         68 553         67 674         73 099

Община Гулянци            1 541           1 393           1 289           1 455

През 2003 г. равнището на заетост в Централен северен район е около

средното за страната - 52,5 %. В общината то е много по-ниско поради високият процент безработица.

1.2.4. Производителност на труда

Производителността на труда в Централен северен планов район е около 9 500 лева при средно за страната 10 800 лева. Това се дължи на високата степен на безработицата и ниския брой на заетите в сектора индустрия. В приоритетите следва да се заложи по-бързото развитие на малките и средните предприятия, както и на високо качествените услуги.

1.3. СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

1.3.1. Безработица

                                      2000           2001           2002           2003  

България                   682 792       662 260

Област Плевен              32 140         32 894        

Община Гулянци            2 390           2 370         2 302           1 998

Вследствие структурните промени и дългия преходен период динамиката на безработицата е прогресивна и достига своя връх през 2001 - 2002 г. - около 3 200 души или 32 % от населението на трудоспособна възраст. За снижаването на безработицата през 2003 г. както и през 2004 г. влияние оказа ПВЗ, която не е трайна мярка за решаването на проблема. Структурата по пол е почти балансирана с лек превес на мъжете, тъй като жените намират по-лесно работа в обслужващата сфера.

         Анализът на структурата по продължителност на регистрацията показва значително увеличаване на трайно безработните, дължащо се на стеснен пазар на труда, недовършената реформа в отраслите, липса на инвестиции в реалната икономика. От анализа на възрастовата структура е видно, че най-голям относителен дял имат хората на най-активна възраст 30 - 44 години и над 50 години, като последната група не се предпочита от работодателите. Ако се абстрахираме от групите, възрастите са почти равномерно разпределени вследствие невъзможността да се намери каквато и да е работа. Образователната структура на безработните ни кара да сме оптимисти относно възможността за наемане на квалифицирани работници - 29 души с висше образование и 767 със средно или общо почти 800 души. Най-голяма е групата на безработните с основно и по-ниско образование - над 1000 души с ниска квалификация, които създават реален проблем по отношение на заетостта. Независимо от намаляването на броя на населението, броя на безработните расте и това поставя общината пред прага на критичност за развитието на човешките ресурси. 

1.3.2. Доходи

За Община Гулянци общият доход средно на едно лице е  984 лева.

         Доходите на населението са предимно от собствена селскостопанска продукция, пенсии, заеми, работна заплата. Ниската стойност се дължи на редица причини, свързани с икономическата изостаналост на общината и невъзможността да се влияе върху развитието на заетостта на хората поради липса на инвестиции и други средства за активиране на пазара на труда.

1.3.3. Здравни услуги

През 2000 г. започна реформата в здравеопазването, действието на здравно-осигурителната каса и ресурсното й осигуряване със здравно-осигурителни вноски. Коренно се промени дотогава действащата здравна система.

Предвид влошената възрастова структура на населението и напредъка на реформата в здравеопазването се запазва целият пакет от здравни услуги - до болнична медицинска помощ, спешна медицинска помощ, медицински център № 1 (гр. Гулянци) и МБАЛ гр. Гулянци.Същите съображения налагат изграждането на дом за стари хора , евентуално в едно от закритите училища - с. Дъбован.

1.3.4 Просвета

         Отрицателните демографски фактори в цялата страна оказват влияние върху развитието на дейността в сферата на образованието и на територията на Община Гулянци. През 2000/2001 г. след решение на Общински съвет - Гулянци и Заповед на Министъра на МОН се закриха училищата в с. Дъбован и с. Долни Вит. През 2004 г. с Решение на Общинския съвет бяха закрити и ЦДГ в с. Ленково и с. Искър. През 2005 г. предстои закриване на НУ "Хр. Ботев" в с. Загражден и преобразуване на ОУ "Отец Паисий" в с. Сомовит в Прогимназия.

         Към края на прогнозния период т.е. 2013 г., се очертава на територията на Общината да функционират две СОУ -та (в гр. Гулянци и в с. Гиген) и две ОУ в селата Брест и Милковица. Именно в тези училища се налага да се инвестират капиталови разходи с цел привеждането на сградите в съответствие с изискванията на учебно-възпитателния процес.

         Идентично е състоянието и в детските градини на територията на Общината. През 2004 г. с Решение на Общински съвет - Гулянци се закриха детските градини в селата Искър и Ленково. Целодневните детски градини в селата Долни Вит, Шияково, Крета, Загражден и Дъбован преминаха на сезонен режим на работа с по една смесена група деца. Към края на прогнозния период предстои тяхното закриване поради намаляване броя на децата в групите. Ще се запазят ЦДГ-тата в селата Милковица, Гиген и ОДЗ-тата в Брест и Гулянци, за които са необходими по-големи инвестиции за текущото поддържане на сградите.

1.4. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ РАСТЕЖА, ЗАЕТОСТТА И КОНКУРЕНТНО СПОСОБНОСТТА

За да се постигне стабилен ръст на местното развитие, включващо както заетостта на населението, така и конкурентната способност на производството в рамките на страната и на ЕС, е необходимо да се постигне пълна интеграция между наличните човешки ресурси, предприемачеството, услугите и транспорта, пряко свързани с развитието на технологиите, решителен ръст на иновациите и инвестициите. Комплексният подход е от решаващо значение - той осигурява динамика на развитието във всички сектори, при това едновременно и с минимални средства.  

1.4.1. Човешки ресурси

Човешките ресурси в общината в количествено отношение предполагат възможности за постигане на бърз икономически растеж. Населението в трудоспособна възраст е 7 081 души /2003 г./ или 44.9 % от цялото население. Под трудоспособна възраст са 1 923 души или 12,2 % от цялото население. Над трудоспособна възраст са  6 771 души или 42.9 % от цялото население.

         В качествено отношение следва да отбележим спада на хората със средно и по-високо образование. По данни от 2001 г. в общината с висше образование са 336 души, с полувисше - 369, със средно - 4 406, с основно - 6 801, с начално - 2 927, с незавършено начално - 831, неграмотни - 215, деца и не показали - 78.

         Влошаването на образованието намалява качеството на човешките ресурси и  по същество ограничава темповете на икономическото развитие на общината, което се нуждае от иновации, нови технологии, висококвалифицирани специалисти. През плановия период ще действа Националната стратегия за продължаващо обучение, изпълнението на която осигурява обучение на лица над 16 години за придобиване, разширяване и усъвършенствуване на професионалната квалификация с цел подобряване пригодността за заетост, подпомагане на професионалната кариера и индивидуалното развитие на хората.

ИЗВОДИ:

Една от най-важните задачи е подготовката за въвеждане на непрекъснато обучение на всички категории възрасти, за да се постигне ефект при прилагане на новостите и задължителните условия, които страната следва да изпълни преди приемането в ЕС и по време на гратисните периоди. Подготовката на високо квалифицирани специалисти, заемащи държавни длъжности в общинската администрация, е цел, свързана със създаване на общински програмен капацитет за разработване на успешни проекти за кандидатстване и финансиране от европейските фондове. В изпълнение на Националната програма за борба с бедността и социалната изолация /приета през 2004 г./ и особено на Съвместния меморандум по социално включване /подписан на 3 февруари 2005 г. в Брюксел/ следва да се работи за задължително образование на социалните групи и на ромските семейства, сред които неграмотността е най-голяма.

1.4.2. Изследвания, технологии, иновации

Това е най-слабото звено както в политиката на страната, така и в политиката на общината. Причините са преди всичко в технологичната  изостаналост, липсата на средства за иновации и намаляващата степен на квалификация сред младежите. Проблемът следва да се реши чрез обединяване усилията на няколко съседни общини в областта на образованието и продължаващото обучение.

1.4.3. Предприемачество

Развитието на предприемачеството в Общината е един от факторите, които зависят от отношението на местната власт към проблема. Правилното отношение е визиулизирано чрез различни актове на общинския съвет и на общинската администрация, които подпомагат частния бизнес, в т. ч. чрез опростяване на процедури, предоставяне на терени за строителство на нови обекти, проучване на възможности за газифициране на общината с тенденция за намаляване цената на ползваната енергия от частните предприемачи.

         Общинският съвет и общинската администрация оказват пълна институционална подкрепа на местния бизнес чрез обсъждане на неговото развитие в Обществения съвет, както и чрез други форми за обществена подкрепа. Създадените условия подпомагат бизнеса, но бизнес средата все още е недостатъчно развита, за да осъществи видимо влияние върху производството на принадена стойност в общината. Преодоляването на пречките пред местния бизнес могат да се осъществят с конкретни действия от страна на общинския съвет и общинската администрация, осигуряващи по-голяма свобода на предприемачите при значително по-добри условия от съседните общини.

1.4.4. Развитие на услугите, подкрепящи бизнеса

Общинската администрация осигурява обществено значими действия, подпомагащи както местния бизнес, така и отделните граждани. Разкритото обслужване на принципа "едно гише" е стъпка към такъв вид административни услуги, които покриват основните изисквания за бързина и качество - кратки срокове, минимално заплащане и максимална полза за гражданите.

1.4.5. Инвестиции

         Инвестициите в Общината са насочени преди всичко към развитие на модерно екологично земеделие, публичния сектор, подобряване на градската среда и четвъртокласната пътна мрежа.

         Предвид заложените в плана стратегически цели и приоритети инвестициите се насочват към:

         1. Селско стопанство и гори:

1.1.Промяна на структурата на земеделските площи и видове култури с насока към трайни насаждения и зеленчукопроизводство.

1.2. Изграждане на стокови ферми според изискванията на ЕС.

• 1.3. Залесяване на нови гори.
• 2.Малки и средни предприятия, работещи както за вътрешния пазар, така и за експорт:

          2.1. Разширение, модернизация и реконструкция на малките и средни предприятия /МСП/

• - Месо преработвателно предприятие с. Брест
• - Кожарско предприятие - гр. Гулянци
• - Дървопреработвателно предприятие гр. Гулянци
• - Предприятие за замразени плодове и зеленчуци гр.Гулянци
• - Обувно предприятие с. Брест
• - Мелници - гр. Гулянци , с.Крета и с.Гиген
• - Шивашко предприятие с. Дъбован

2.2.Ново строителство на МСП

          -  Преработка на мляко гр.Гулянци

          -  Шивашко предприятие гр.Гулянци

          -  Консервно предприятие гр.Гулянци

          -  Шивашко предприятие с.Брест

          -  Шивашко предприятие с.Гиген

          -  Маслодобивно предприятие с.Гиген

3. Подобряване качеството на базисната инфраструктура:

3.1. Пътища от републиканската и общинска  пътна мрежа

3.2. Възстановяване пристанище с. Загражден

3.3. Колектори  и канализация в гр. Гулянци (2009 г.) с. Гиген, с. Брест (2010-2011 г.) и с. Милковица (2012 - 2013 г.)

3.4. Пречиствателни станции - гр. Гулянци - (2012 г.), с. Брест и с . Гиген - една пречиствателна станция (2013 г.)

3.5. Помпени станции: гр. Гулянци (2008 г.), с. Брест (2011 г.), с. Гиген (2012г.), с. Милковица (2013 г.)

3.6. Изграждане на дълбоки сондажни кладенци - гр. Гулянци (2008 г.), с. Милковица (2009 г.), селата Крета и Долни Вит (2010 г.)

3.7. Подмяна на вътрешни водопроводни инсталации

2008 г. - 10 км

2009 г. - 12 км

2010 г. - 15 км

2011 г. - 20 км

2012 г. - 25 км

2013 г. - 28 км

или общо 110 км

3.8. Улична мрежа - 110 км:

2008 г. - 10 км

2009 г. - 12 км

2010 г. - 15 км

2011 г. - 20 км

2012 г. - 25 км

2013 г. - 28 км

3.9. Енергийна ефективност

• - Ветроенергиен модул - частна инвестиция и субсидия от ЕС (2008 г.)
• - Газифициране на обществения сектор - субсидия (2007 - 2010 г.)
• - Възобновяеми източници на енергия - геотермални води - частна инвестиция и субсидия
• - Саниране на общински сгради от публичния сектор - собствени и привлечени средства

3.10. Проекти, осъществявани съвместно с други общини:

• - Предприятие за изгаряне на ТБО - финансиране - ЕС
• - Предприятие за биокомпоненти - финансиране - ЕС
• - Предприятие за производство на биодизел - частна инвестиция и субсидия
• - Депа за разделно събиране на отпадъци - субсидия
• - Тържище за плодове, зеленчуци, цветя и риба - субсидия
• - Пристанище Байкал - за туристически пътувания - субсидия
• - Свободна икономическа зона - с. Сомовит и гр. Никопол (фериботен комплекс) - собствени средства и субсидия.

1.4.6. Транспортна инфраструктура и транспортен достъп

В Община Гулянци са развити трите вида транспорт - шосеен, железопътен и воден. Транспортната инфраструктура е добре изградена, но все още не може да се поддържа в задоволително състояние поради недостиг на средства. Достъпът до всички селища на общината е затруднен единствено от лошото състояние на пътищата, особено лоши са пътните връзки с Никопол през с. Сомовит и с. Черквица, и през с. Ленково до магистралата - София - Русе - Варна. Необходими са значителни инвестиции на държавно ниво за постигане на бърз транспорт, намаляване разходите на гориво и ефективно използване на транспортните средства, както и модернизацията на пристанище с. Сомовит и възстановяване на пристанище с. Загражден.

1.5 ОКОЛНА СРЕДА

1.5.1. Качество на атмосферния въздух /КАВ/

Община Гулянци е в област на сравнително добро качество на атмосферния въздух. Единствен замърсител е транспортът, но той не оказва такова влияние, което би създало опасност за живота на хората. Приета е общински план за опазване на околната среда, в рамките на който са предвидени конкретни мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух главно в общинския център, както и в близост до републиканските пътища.

1.5.2. Качество на почвите

Почвите в общината се отличават с относително добро качество, запазване на продуктивността им, както и постепенно обогатяване в резултат на не използването на опасни замърсители и торове. Предприетите мерки в Общинската програма за опазване на околната среда са по посока намаляване дела на ерозиралите почви.

1.5.3. Отпадъци

Приетата програма за управление на отпадъците предвижда редица мероприятия за осъществяване на разделно събиране на отпадъците, депонирането им на определени места, отговарящи на изискванията на ЕС, закриването на не регламентираните сметища, както и планиране на над общинско равнище на предприятие за изгаряне на твърдите отпадъци и депа за опасни отпадъци от битова и електронна техника.

1.5.4. Биологично разнообразие

Набелязаните мерки за съхраняване и обогатяване на биологичното разнообразие в Общинския план за опазване на околната среда гарантират в дългосрочен план дейност, която ще окаже решаващо влияние в контекста на изискванията на ЕС по този проблем.

1.6. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

Една от основните цели на ЕС е постигането на такъв икономически ръст, който премахва дисбаланса между регионите в Общността. Тази цел е заложена както в националните, регионалните и областни програми, но присъства като конкретна задача и пред общинския съвет и общинската администрация в Община Гулянци. Чрез настоящият план се конкретизират както перспективите в тази насока, така и задачите /мерките/, които следва да се осъществят в сроковете, предвидени в 31-та затворени преговорни глави.  

Развитието на Община Гулянци е свързано и с тенденциите и факторите, оказващи влияние върху социално-икономическия живот на региона, областта и съседните общини. Създаването на естествена връзка между общинските икономики е задължително условие за постигане на стабилен икономически ръст за дълъг период от време. В този аспект преструктурирането на общинската икономика не може да се извърши отделно от преструктурирането на икономиките на съседните общини. Предизвикани от пряката зависимост на регионалните икономики от приоритетите, залегнали в Националната стратегия за регионално развитие на България през периода 2005 - 2015 г., задълженията на местните икономики са формулирани като цели, осъществяването на които ще промени за периода на действие на Стратегията, регионалния облик.

1.6.1. Развитие на селищната мрежа и териториално-урбанистичната структура

Община Гулянци се състои от 12 селища - един град и 11 села. Отношението на градското към селското население е 34/66 % в полза на селата. Това съотношение обаче не играе положителна роля поради няколко фактора:

         - броят на жителите над 65 години в града е значително по-малък от този на жителите в селата - съответно 850 за гр. Гулянци и 3335 - за селата /към 31.12.2001 г./;

         -  намалява населението както в общинския център, така и в селата - ако през 1990 г. в общината са живели 19 589 души, то през 2003 г. те вече са 15 775 души;

         - при една оптимистична прогноза в края на периода /2013/ се очаква намаляване на селското население до около 7 500 жители, докато населението на гр. Гулянци ще се увеличи незначително;

         - отрицателния прираст се поддържа и от изключително ниската раждаемост - през 2003 г. в общината са се родили едва 88 деца и от високата смъртност - 374 души.

         При това развитие много от селищата ще се окажат икономически неефективни поради липсата на трудоспособно население. Заплахата се отнася за селата Искър, Долни Вит, Дъбован, Загражден, Крета, Ленково, Шияково. В по-благоприятна позиция са Гиген, Брест и Милковица, както и Сомовит, селище с възможности за агресивно развитие.

Анализът показва, че развитието на селищната мрежа в общината ще следва темповете на социално-икономическото развитие и сближаването на регионите чрез постигане на условия, позволяващи воденето на достоен живот и високоплатена работа.

Песимистичният вариант е свързан с недостатъчно добре планирано интензивно икономическо развитие на базата на естествените ресурси и ползването на европейските фондове, както и на пренебрежителното отношение на мандато носителите, имащи решаващата дума за приемане на дългосрочните програми за бърз икономически растеж.

Оптимистичният вариант се залага с настоящият план за развитие на общината на базата на реално изпълними задачи.

Той включва:

         - определяне на териториалната отраслова структура на производството и услугите в общината;

         - дислоциране на териториално активните икономически зони, в които ще бъдат съсредоточени структуроопределящите предприятия и дейности;

         - взаимодействието със съседните общини както по отношение на регионалната пътна мрежа, така и за осъществяването на проекти с над общинско значение на "чужда" територия при взаимно изгодни условия, лишени от временните териториални граници. 

ИЗВОДИ:

         - развитието на селищната мрежа и териториално-урбанистичната структура е възможност за дългосрочно планиране на основата на прогнозни анализи и реално осъществими дейности, независещи от временните решения от местнически или личен характер;

         - постигането на нормативите за достоен живот и работа по отношение на изискванията за енергийна ефективност, опазване на околната среда, подобряване условията чрез осъществяването на различни, фиксирани в 31-та затворени преговорни глави в областта на устройството на териториите, е задължително условие без алтернатива;

         - осъществяването на над общински проекти с регионално значение задължава общинския съвет и общинската администрация към бързи и ефективни решения и договори за постигане на крайната цел - динамично регионално развитие по посока на изравняване стандарта на живот с районите от ЕС. 

1.6.2.  Вътрешно регионални не равновесия и съвместни дейности със съседни общини

         Анализът на развитието на съседните общини в сравнение с община Гулянци показва незначителни различия и значителни по своята важност прилики, което налага осъществяването на динамична програма за съюзяване - икономическо, социално, културно и обществено. В този аспект общината подкрепя и участвува в работата на Регионалната Агенция за Европейска Интеграция, изградена в община Долна Митрополия в помощ на обществото и на общинските администрации за постигане на бърз икономически подем чрез обединяване на усилията в приоритетните отрасли и сфери на живота. Предвидените за осъществяване над общински проекти са част от настоящия план за развитие на община Гулянци и по същество финализират една дългосрочна дейност, подкрепяна активно от общинския съвет и от общинската администрация.

1.6.3. Район за целенасочено въздействие

Поради географското си местоположение и редица фактори, които характеризират нейното развитие, Общината попада едновременно в графите на "Район за индустриален упадък", "Изостанал граничен район" и в "Изостанал селски район". Това налага при планирането на нейната дейност да се използват всички фактори както от вътрешен характер, така и от външен - чрез транс граничното сътрудничество.

1.6.4. Трансгранично сътрудничество

Осъществяването на активна дейност в областта на транс граничното сътрудничество все още е в сферата на неосъществените намерения. Причините са преди всичко организационни. Необходимо е редица проекти, които могат да се осъществят с участието на партньори от Република Румъния,  да се включат в настоящата програма - съвместни действия по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, укрепване на речния бряг, газифициране, създаване на съвместни малки и средни предприятия и други.

1.6.5. Оценка на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове и фонд "Сближаване" на ЕС на общинско равнище.

Кадровият потенциал на общината е недостатъчен за осъществяване на дългосрочна политика на подготовка и участие в конкурсите за усвояване на средства от Структурните фондове и от фонд "Сближаване" на ЕС. Решението на този проблем се крие в обединяването усилията на няколко общини и създаването на над общинско звено за подготовка на проектите, кандидатстване и функциониране на дългосрочна програма за усвояване на европейските фондове. В този аспект положителна роля би изиграла подкрепата от страна на общинските съвети и на общинските администрации на не правителствените организации, действуващи в региона. Създаването на специализирано звено в една община е неефективно и трудно осъществимо.

ИЗВОДИ:

         - развитието на административен капацитет в областта на ползването на средствата на ЕС чрез неговите фондове е перспективно;

         - участието на обществото чрез своите нестопански организации в създаването на екипи за подготовка на проекти от регионално значение е положителен и ефективен начин за постигане на поставените цели. 

1.8. SWОТ АНАЛИЗ

Базирайки се на целите на ЕС за постигане на високо качество на живот и динамично развитие на регионите, в унисон с националните приоритети, общината определя за свои силни страни:

         - географското разположение и р. Дунав, неизползван резерв в областта на икономическото развитие;

         - традициите в селското стопанство;

         - наличието на исторически обекти за развитие на културния туризъм;

         - съседните общини, обединяването с които ще осигури достатъчни ресурси за осъществяване на крупни структуроопределящи обекти;

         - възможностите за ефективно използване на еврофондовете за развитие на общината.

Слабите страни са свързани с демографския срив, липсата на мерки за преодоляване намаляването на населението и особено на младите хора, неравномерното икономическо развитие на отделните селища, неразвитата индустрия и отсъствието на ясни приоритети в областта на селското стопанство.

Използването на силните страни следва да се очертае в настоящия план чрез конкретизиране на приоритетите, целите и мерките, чрез които ще се постигне стабилен ръст на икономическо развитие.

Възможностите в тази насока са:

- разработване на програма на основата на ползване на европейските фондове след 2007 година за превръщането на р. Дунав във фактор за интензивно икономическо развитие;

- обвързване на селскостопанската продукция с преработвателната промишленост в региона;

- осъществяване на единна политика със съседните общини в областта на структуроопределящите обекти с над общинско значение, съфинансирани от фондовете на ЕС.

Заплахите, очертаващи се пред общината, са свързани преди всичко с:

ВЪТРЕШНИ:

- неумение да се работи в областта на привличане на средства от европейските фондове;

- недостатъчно развита преработвателна промишленост;

- неконкуретноспособност на произвежданата продукция;

ВЪНШНИ:

- неефективна съвместна дейност със съседните общини във връзка с разработване и осъществяване на крупни структуроопределящи обекти;

- неефективна институционална връзка по вертикала;

Оценявайки съотношението между положителните и слабите страни, се извеждат следните по-важни изводи:

- общината има необходимите ресурси за осъществяване на активна и ефективна икономическа политика, подкрепена от интереса на повече от 700 регистрирани на територията и частни фирми;

- общината, съвместно със съседните общини, може да преодолее изоставането в регионалната инфраструктура чрез проектиране и изграждане на необходимите за активното и развитие инфраструктурни проекти - пречиствателни станции, предприятие за изгаряне на отпадъците, тържище за плодове и зеленчуци, модерно сметище, пристанище в помощ на туризма и други;

- общината е идентифицирала реалните възможности за преодоляване на неритмичността в своето развитие чрез осъществяване на комплексен подход, включващ използване на вътрешните и външни фактори.

2. УСТРОЙСТВОТО НА ОБЩИНСКАТА ТЕРИТОРИЯ

Националната стратегия за регионално развитие на Република България през периода 2005 - 2015 г. предвижда създаването на модел, най-добре пасващ чрез териториално-урбанистичната си структура на новите условия за развитие на страната, регионите, областите и общините. Създадена от 12 селища - един град и единадесет села, - общината е самостоятелна административна единица, която, в контекста на предлагания модел, следва да се развива по посока на подпомагане за преодоляване на процесите в областта на изоставането в социално-икономическото развитие и жизнен стандарт. В конкретния случай концентрирането на активната социално-икономическа дейност трябва да се осъществява в една, най-много в две географски точки - Гулянци и Сомовит, като се предостави възможност за местни инициативи в отделните селища.

2.1 Развитие на населените места и териториално-урбанистичната структура в дългосрочен план.

В контекста на анализа по-горе развитието на общината следва да се осъществява, при това едновременно и последователно, на три неразривно свързани  нива:

• - борба с бедността и социалната изолация, насърчаване на социалното сближаване с регионите на ЕС и постигане на пълна заетост;

         - изпълнение на поетите задължения, отнасящи се до местната власт, в 31-та преговорни глави;

- развитие на населените места и териториално-урбанистичната структура на общината на основата на естествено сближаване със съседни общини в условията на динамични промени в Европейската общност и отражението им в конкретен план посредством изискванията за конкурентно способност, качество на живота и на произвежданата продукция.

РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА:

ПЪРВО НИВО:

         - подкрепа на местния бизнес за забавяне процесите на намаляване на населението в селата чрез подобряване на инвестиционния климат и развитието на нови дейности, осигуряващи заетост на по-голям брой от населението на селищата;

         - преструктуриране на икономическите дейности чрез създаване на Активни Икономически Зони: ЗОНА ГУЛЯНЦИ и ЗОНА СОМОВИТ;

         - подобряване на пътната инфраструктура между селищата и активните икономически зони;

         - включване на ромската общност и на рисковите групи в активна заетост чрез различни национални и местни програми и общински инициативи за постигане на по-висок стандарт на живота;

         - подкрепа на частната инициатива в развитието пазара на труда чрез предоставяне на преференции на общинско равнище;

         - създаване на условия за окрупняване на обработваемата земя и създаване на големи чифлици и ферми, осигуряващи както пълноценното използване на земята, така и увеличаване участието на населението в пазара на труда в рамките на селскостопанското производство;

 ВТОРО НИВО:

         - осъществяване на дългосрочна и последователна политика за изпълнение задълженията на страната по адаптирането на жизненото пространство към изискванията на ЕС, в т. ч.:

         а/ по въпросите, свързани с управлението на отпадъците - до 2014 г.;

         б/ по въпросите за изграждането на пречиствателните станции - до 2014 г.;

         в/ по въпросите за постигане на висока степен на енергийна ефективност - саниране на сгради, използване на възобновяеми енергийни източници, газифициране и други - до 2010 г.;

         г/ по въпросите по опазване и развитие на околната среда - постоянно.

ТРЕТО НИВО:

• - осъществяване на активна политика на сближаване със съседни общини на базата на общи инфраструктурни проекти чрез:

     а/ подписване на споразумения и договори за съвместна дейност;

         б/ създаване на общи фондове;

         в/ вътрешно между общинско кредитиране и обезпечаване на кредити в дългосрочен план за решаване на общи проблеми и задачи;

         г/ решаване на общи проблеми в областта на образованието - колежи и други образователни учреждения за обучение на деца от различни общини.

РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУ ОБЩИНСКАТА МРЕЖА

Българският модел на териториално-урбанистична структура, предвиден за осъществяване в Националната стратегия  за регионално развитие на Република България през периода 2005 - 2015 година налага вземането на важни решения, засягащи групата общини, съседни на община Гулянци. В резултат на намаляване на населението и създаването на активни икономически зони на базата на важни за страната и регионите географски точки /градове, местности/, както и в изпълнение на функционалната уредба, посочена в Стратегията, с микро регионално значение се предвижда да се развие гр. Никопол. - за група общини. В този аспект е необходимо да се разработи обща стратегия за развитие на региона, включваща модел с основа на пирамидата Долни Дъбник, Долна Митрополия и Искър и върха на пирамидата - гр. Никопол с концентриране на инфраструктурните проекти в различни точки на региона, обезпечавайки връзката между основата на пирамидата и активните икономически зони, разположени на брега на р. Дунав от Байкал до Белене.    

З. ВИЗИЯ, ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ

В резултат на постигане целите на визията общинската икономика се стабилизира, развивайки трите основни за нея направления - селско стопанство, преработвателна промишленост и туризъм. В края на периода равномерно разположените предприятия, преработващи земеделска продукция, ще осигуряват стабилен ръст на развитие, включващ както висок процент на постоянно заети в производството, така и по-високи доходи на населението. Очакваният подем в селското стопанство чрез подобряване на неговата отраслова и сортова структура, подкрепян активно от преработвателната индустрия чрез изкупуване на готовата продукция на реални пазарни цени, ще осигури приходите на една значителна част от населението. Изградените с участието на съседните общини структуроопределящи предприятия ще окажат стабилизиращо влияние върху развитието на местната икономика и ще осигурят в голяма степен изпълнението на критериите на ЕС относно повишаване стандарта на живот, осигуряване на активна и ефективна политика в секторите опазване на природната среда, управление на отпадъците, енергийната ефективност, динамиката на населението и  постигането на оптимален ръст на работещите в селищата млади хора, активно заети в производството, здравеопазването, културата, спорта и други дейности.

3.1. Визия на общинската стратегия за развитие

Завършване преструктурирането на общинската икономика, коопериране със съседни общини, пълноценното използване на транспортен коридор № 7 /р. Дунав/, реализирано трансгранчно сътрудничество с райони от Република Румъния, осигуряване на устойчиво динамично развитие на общината, опазване на екологичното и биоравновесие, постигане на достоен начин на живот на населението.

3.2. Стратегически цели

• - развитие на околна среда и инфраструктура
• - развитие на екологично земеделие;
• - развитие на малки и средни предприятия
• - развитие на туризъм;
• - трансгранично сътрудничество;
• - коопериране със съседните общини.

3.3 Специфични цели

Специфична цел 1: Подобряване и опазване на околната среда

Специфична цел 2: Създаване на условия за развитие на екологично земеделие чрез разясняване сред земеделските производители на неговите възможности за производство на конкурентноспособни продукти и бързо излизане на международните пазари.

Специфична цел 3: Създаване на клъстери в областта на земеделието и преработвателните предприятия за постигане на по-пълно използване земята като основно богатство в общината.

Специфична цел 4: Развитие на туристически клъстер с участието на съседните заинтересовани общини за създаване на необходимата база и привличане на повече туристи на базата на селския и културния туризъм.

Специфична цел 5: Преориентиране на част от икономиката и туризма за използване на транс граничното сътрудничество като ефективно средство за развитие на граничния район и на общината като цяло чрез създаване на общи фирми, разработката на програми и други.

Специфична цел 6: Разширяване сътрудничеството между съседните общини на базата на общи проекти и съвместни дейности, осигуряващи стабилен икономически растеж.

ПРИОРИТЕТИ: 

ПРИОРИТЕТ 1:

Създаване на малки и средни предприятия с експортна насоченост за преработка на селскостопанска продукция, равномерно разположение на територията на общината с цел запазване на гъстотата на населението и ефективно използване на природните и човешки ресурси и развитие на базисната инфраструктура.

ЦЕЛ 1.1. Развитие на селското и горско стопанство

МЕРКИ 1.1.1. Промяна на структурата на селското стопанство ;

               1.1.2.Увеличаване на трайните насаждения , традиционните култури, ливадите и  зеленчукопроизводството ;

              1.1.3. Изграждане на стокови ферми според изискванията на ЕС;

              1.1.4. Подобряване породната структура и състав на основните стада

              1.1.5. Залесяване на нови гори и възстановяване на горския фонд;

     1.1.6. Възстановяване на хидромелиоративните съоръжения;

     1.1.7. Оводняване старите корита на р. Вит

     1.1.8 Рехабилитация на полскси пътища за достъп до земеделски земи

ЦЕЛ 1.2.Развитие на малки и средни предприятия

МЕРКИ 1.2.1. Разширение, модернизация и реконструкция на МСП

     1.2.1.1. Месопреработвателно предприятие с.Брест     

1.2.1.2. Кожарско предприятие гр.Гулянци

          1.2.1.3. Дървопреработвателно предприятие гр.Гулянци

               1.2.1.4.  Обувно предприятие с.Брест

               1.2.1.5.   Маслодобивно предприятие с.Милковица

                1.2.1.6.  Мелници гр.Гулянци, с.Гиген, с.Крета

      1.2.1.7. Шивашко предприятие с. Дъбован

               1.2.2. Нови малки средни предприятия

• 1.2.2.1.За преработка на мляко гр.Гулянци

                1.2.2.2. Шивашко предприятие - гр.Гулянци

• 1.2.2.3 Шивашко предприятие с.Брест
• 1.2.2.4 Шивашко предприятие с.Гиген
• 1.2.2.5 Шивашко предприятие с. Долни Вит
• 1.2.2.6 Консервно предприятие - гр.Гулянци
• 1.2.2.7 Маслодобивно предприятие с.Гиген

ЦЕЛ 1.3. Подобряване на базисната инфраструктура

     МЕРКИ: 1.3.1. Рехабиритация на пътища и съоръжения

• 1.3.1.1 От републиканска пътна мрежа
• 1.3.1.2 От общинската пътна мрежа
• 1.3.1.3 Предотвратяване последствия от свлачища в слачищните райони- Сомовит, Милковица, Гиген и Искър.

               1.3.2. Канализация  

              1.3.2.1. Канализация на гр.Гулянци

1.3.2.2.Канализация с.Брест

1.3.2.3. Канализация с.Гиген

1.3.2.4. Канализация с. Милковица

1.3.2.5. Помпена станция гр.Гулянци

1.3.2.6. Помпена станция с.Брест

1.3.2.7. Помпена станция с. Гиген

1.3.2.8. Помпена станция с. Милковица

1.3.2.9. Пречиствателна станция - гр.Гулянци и с. Милковица

1.3.2.10. Пречиствателна станция с.Брест и с. Гиген

•1.3.3.    Водоснабдяване

1.3.3.1.Изграждане дълбоки сондажни кладенци гр.Гулянци, с.Милковица,  с.Крета

1.3.3.2. Допълнително водоснабдяване и сондаж   с.Долни Вит

              1.3.3.3.  Подмяна водопроводна мрежа  - 110 км

                   1.3.4.  Улична мрежа - рехабилитация 110 км, тротоари, площади, улично осветление

1.3.5 Енергийна ефективност - Инвестиции за подобряване на енергийната ефективност на общински или други сгради използвани за предоставяне на обществени услуги; изграждане на възобновяеми енергийни източници

ПРИОРИТЕТ 2: Изграждане съвместно със съседни общини на:

2.1. Предприятие за преработка на твърди отпадъци /съвместно с общините Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Гулянци и Пордим/;

2.2. Тържище за плодове, зеленчуци, цветя и риба /съвместно с общините Белене, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Никопол и Кнежа/;

2.3 Депо за разделно събиране на отпадъците

2.4. Публично-частно дружество за обработка на отпадъците от битовата техника, работеща с електрически ток или на батерии /съвместно с общините Долна Митрополия и Никопол/;

2.5. Възстановяване на пристанище Загражден за туристически цели;

2.6.Свободна икономическа зона Пристанище Сомовит - Ферибот Никопол;

2.7. Предприятие за биокомпоненти;

 2.8. Реализиране на трансгранични проекти в областта на екологитая, културата, туризма и инфраструктурата

ПРИОРИТЕТ 3:

Постигане на устойчив ръст на доходите на населението чрез въвеждане на алтернативни дейности, осигуряващи дългосрочна заетост и традиции в областта на занаятите, екологичното земеделие, туризма /селски, културен и екологичен/.

                          3.1. Развитие на традиционните занаяти

• 3.2. Развитие на екологично земеделие

      3.3. Развитие на селски, културен , ловен и екологичен

туризъм;

ПРИОРИТЕТ 4:

Създаване на такава икономическа и социална среда, предразполагаща към процес на намаляване изтичането на работна ръка от общината чрез въвеждане на преференции, подпомагащи частния бизнес и засилващи желанието на младите хора да живеят в селищата на общината. 

                                 4.1 Оптимизиране структурата и достъпа до образование и просвета

                       4.2. Запазване на сегашния пакет от здравни услуги за населението, доболничната медицинска помощ, стоматологична помощ, СНИП и МБАЛ

                             4.3. Развитие на сферата на услугите- Изграждане или подобряване на центрове за социални услуги:

а) грижи за деца (детски ясли, детски градини), включително специализиран транспорт;

б) грижи за възрастни хора и хора с увреждания (като дневни центрове и др.), включително

в) Изграждане или подобряване на центрове предоставящи услуги свързани с използването на информационни и комуникационни технологии (здравни съвети, подпомагане на бизнеса, общински услуги и др.)

                         4.4 Рехабилитация на обществени зелени площи - паркове и градини, места за отдих, детски площадки и съоръженията към тях, в т. ч. доставка на съоръжения

                        4.5 Реконструкция и ремонт на сгради с религиозно значение и подобряване на прилежащите пространства, включително вертикална планировка

                        4.6 Реконструкция и ремонт на обществени сгради с  културно значение и подобряване на прилежащите им пространства

3.3. Приоритети за общинско развитие

Приоритетите, утвърдени в този план пряко се свързват с приоритетите и специфичните цели, фиксирани в Областната стратегия за развитие и в Регионалния план за развитие. По същество те са естествено продължение на националната стратегия за социално-икономическо развитие, конкретизирайки до детайли визията и националните приоритети в типичните за общината области на действие - селско стопанство, преработвателна промишленост и туризъм. Постигането на конкретен ефект в тази насока е разработването на дългосрочен план за развитие на основата на реалните природни ресурси, прогнозата за влиянието на демографския фактор и базисната характеристика на частния бизнес по отрасли. Същевременно се представя за обсъждане и осъществяване на общински модел на икономическо развитие, осигуряващ самостоятелното съществуване на общинската икономика в рамките на региона, страната и в международната конкурентна среда като равностоен субект и партньор. Елементи в тази стратегия са както пълноценното използване на природните дадености и наличните човешки ресурси, така и увеличаване количеството на продукцията за износ, осигуряващ по-високи приходи на населението и по-добър живот за всички. Едновременно се създават условия за постигане на равномерно развитие в рамките на областта, на плановия район и на страната. Целта е от изостанал граничен район общината, в унисон със стремежа на съседните общини, да постигне достатъчен ръст на развитие в рамките на периода, осигуряващ на населението и достоен начин на живот и труд в изпълнение на Националния план за борба с бедността и социалната изолация.

Осъществяване на тази задача е пряко свързана с основните за страната приоритети - конкурентно способност, човешки ресурси, подобряване на базисната инфраструктура, развитието на земеделието и селските райони и балансирано и устойчиво регионално развитие. Постигането и е в пряка зависимост от развитието на съседните общини и на плановия регион, както и от финансовата обезпеченост на планираните за изграждане структуроопределящи обекти в рамките на бюджета, инвеститорската активност и ефективното ползване на европейските фондове, предназначени за развитие на селските райони.

От особено значение е осигуряването на гъвкава политика на приемственост в рамките на три-четири мандата, позволяваща изпълнението на плана за развитие да се извършва последователно и в унисон с общите икономически и социални процеси в страната и Европа със стриктно следене на промените и адекватна реакция.

4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ /ОПР/

•4.1    . Организация на изпълнението на ОПР

Организацията на изпълнението на плана, разработен с участието на широк кръг местни специалисти и Регионалната Агенция за Европейска Интеграция със седалище и адрес на управление гр. Долна Митрополия, се осъществява посредством използването на комплексния метод, включващ както ефективното използване на наличните ресурси, привличането на местни и външни инвестиции, така и чрез включването на по-голямата част от активното население в осъществяване на Националната стратегия за развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г. Партньорството се осъществява чрез активна помощ на общинската администрация и не правителствените организации при създаване на организациите на земеделските производители, клъстерите, внедряването на екологичното земеделие.

4.2.   Икономически  и   финансови  механизми  за  подпомагане  на  общинското развитие

В плана за 2007 - 2013 г. са предвидени използването на различни икономически и финансови механизми за подпомагане на общинското развитие, свеждащи се до следното:

         - координация чрез плана и годишните бюджети на общината на всички средства, предвидени и необходими за постигане на икономически растеж и намаляване на регионалните различия;

         - създаване на административен и проектен капацитет за разработване на проекти за привличане на средства от европейските фондове;

         - изграждане на между общински партньорства на базата както на собствени средства, така и на привлечени от европейските фондове;

         - подкрепа на местния бизнес в областта на иновациите и хай тек индустрията;

         - приемане на конкретни условия за инвестиции в общината като стимул за развитието и, в т. ч. предоставяне на земя, недвижими имоти, съ финансиране на екологични обекти, гаранционни фондове и други;

         -  публично-части партньорства при кандидатстване за привличане на средства от различните европейски фондове.

5.  МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОПР

Контролът върху изпълнението на целите и приоритетите на общинския план за развитие се осъществява от Обществения съвет към Кмета на Общината чрез годишна оценка на извършеното и периодична оценка-анализ на изпълнението, които се приемат от Общинския съвет.

         Актуализацията на Плана се извършва при необходимост и промени, наложени от промени в Националната стратегия за развитие и в областните и регионални планове.

6. МЕРКИ ЗА ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ

С решение на Общинския съвет е създадена комисия от общински съветници и групи за разработване на плана. Привлечена е Регионалната Агенция за Европейска Интеграция - гр. Долна Митрополия, представители на общината са участвували в семинари за разработване на общинските планове. Осъществена е работна среща в гр. Гулянци с участници, представители на общинските администрации на съседните общини, на която са уточнени възможностите за съвместна дейност  на регионално равнище. Поканени са бизнесмени и местни активисти за участие в разработката и обсъждане на основните направления за развитие на общината в рамките на плановия период. Темата за подготовката и разработването на общинския план е представена и в местните медии. Преди представянето на плана за приемане в Общинския съвет той се обсъжда както на административно ниво, така и от обществения съвет към кмета на общината. Мерките в индикативната таблица, както и плана за действие за плановия период се представят като неразделна част от общинския план за развитие за периода 2007 - 2013 г. Изпълнението на плана ще бъде обект на постоянно внимание на медиите и на обществеността, всеки от неговите елементи във всеки един момент ще има своето място в публичното пространство, за да се постигне пълния ефект на обществената ангажираност както на администрацията, така и на населението в общината.